Старост-нерадост
Тръгнал дядо за дърва
в близката гора,
с юлара на магарето в ръка,
с шарена торбичка на гърба,
питка топла във месал,
баба рано му опекла,
пиленце турнала́ цяло,
само дето не разбрала,
че ракийка в манерката за вода
дядо метнал на гърба!
Вървял, вървял,
песни за моми
и китки бодро пял,
камъни подритвал и броял,
най-накрай стигна́л!
Слънце грее, птички пеят,
сянка шарена засмяна
си намерил на поляна,
вързал Марко да пасе,
а той огън да кладе,
гъбки понабрал,
с пилето в жарта метнал.
На тревата си постлал абата,
мустак засука́л,
доволно полегна́л
и като се подхвана́л,
и като се запука́л -
те ти питка, те ти пиле,
те ти гъби, те ти огнена вода...
Край огнището заспал...
Ден не спи, прежури,
слънцето към заник се катури,
на полянка хлад повя,
дядо стреснато се буди:
- Ами сега, що стана́?
Бързо скача на крака,
стяга Марко със самара,
няма време за дърва,
мрак ще падне -
хукнал към дома!
Чака баба на вратница
в една ръка гьостерица,
в другата - черпак,
а на место наръча с дърва,
на самара - манерка и торба,
Марко отпред бодро
вирнал уши и глава,
дядото след него
на тигел едва-едва
спряпа омекна́лите крака.
- Ой, ти, дядо, порязнико́!
Дамаджаната опразнил,
де са ти дървата?
Дядо клюмва му главата,
- Бабо, уплах ми е тоз черпак,
и тая гьостерица...
Обещавам, утре и дърва,
и гъби ще ти набера,
само пусни ме дома́,
кат човек да се наспя,
че при Марко във яхъра
нощем е голем бахъра!
А и гладен огладнял
дали на сутринта
жив ще бъда оцелял?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© П Антонова Всички права запазени
да се смили!
