1.07.2013 г., 18:14 ч.

Старостта 

  Поезия
375 0 2

Старостта е мигът преди вечността,

когато премисляш свойта съдба,

тогава се питаш как си живял,

какво си постигнал, за какво си мечтал.

 

Премисляш какво си оставил в наследство,

отхвърляш имоти, злата и пари

и само доброто, което си правил

желаеш след теб да остави следи.

 

Надникваш в най-тъмния кът на сърцето

да не е останала капчица зло,

защото накрая на пътя си искаш

там да пребъде само добро.

 

И въпреки че не харесваш старостта,

стремиш се да я уважаваш,

защото знаеш, тя е твоята последна гара

преди да отлетиш към вечността.

© Неземна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??