Старостта
Старостта е мигът преди вечността,
когато премисляш свойта съдба,
тогава се питаш как си живял,
какво си постигнал, за какво си мечтал.
Премисляш какво си оставил в наследство,
отхвърляш имоти, злата и пари
и само доброто, което си правил
желаеш след теб да остави следи.
Надникваш в най-тъмния кът на сърцето
да не е останала капчица зло,
защото накрая на пътя си искаш
там да пребъде само добро.
И въпреки че не харесваш старостта,
стремиш се да я уважаваш,
защото знаеш, тя е твоята последна гара
преди да отлетиш към вечността.
© Неземна All rights reserved.
