Старото ти "Ти"
Сега тя ми върна теб
и не знам защо не исках да я спра...
мислейки си пак за мен -
отново в себе си аз пуснах любовта...!
Но тя си тръгна така бързо -
от мене - както и се появи
и за себе си аз не я вързах
а беше същата - беше ти.
Онова момиче - онзи поглед,
в който раната проблясва със лъчи
от надежда и от стих измолен...
защо от мен си тръгна - старото ти „Ти“…
Кой от двама ни се промени...?!
- видях те в нея - още те обичам,
видях те и че ме обичаш ти,
недей ме кара пак за теб да тичам…
ранено момиче - а ми се довери,
имай смелост и при мен поспри...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маломир Стръков Всички права запазени
