Сега тя ми върна теб
и не знам защо не исках да я спра...
мислейки си пак за мен -
отново в себе си аз пуснах любовта...!
Но тя си тръгна така бързо -
от мене - както и се появи
и за себе си аз не я вързах
а беше същата - беше ти.
Онова момиче - онзи поглед,
в който раната проблясва със лъчи
от надежда и от стих измолен...
защо от мен си тръгна - старото ти „Ти“… ...