29.05.2018 г., 22:42

Статисти

1.6K 3 1

във този филм играем всички

но главните роли вече са заети

за нас остават онези на статисти

почти невидими със първи имена

участваме в написан не за нас сценарий

във който знаем думите са ни отнети

и уж се пази тайна дали ще има (хубав) край

а ние пак се бутаме да влезем в кадър

пък макар и някъде на заден план

забравили преди нас колко мъртви има

нали по-важно вече е за миг да си видян

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бри Анна Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

28 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...