Ставането (Призма 43)
Ставането
Ех, че Време!
Силни дни!
Младо и всеядно.
Здрава почва!
Здрави дни.
Дойде Време... хладно.
И задуха, разлюти -
паст разтвори - гладно,
за Надежди, за Мечти.
Хлъзнах се и... паднах.
*
Свят лукавий.
Взор - злорад!
В локвата съм вече.
Бях и силен, бях устат.
Паднал съм.
Отречен.
Де сте близки? Де си - брат?
Не ми казват:" Свой си!"
Не е важен моят Пад.
Как ще стана,
казва Кой съм!!!
4 Февруари 2004, Ломбо Есте
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Дончев Всички права запазени