Полудявам…треската е постоянна!
Протягам ръка, но няма адресат!
Няма кой да я поеме…Самотна?
Да!
Нещастна? Да!
С реалността се дебнем ден и нощ.
Виждам,че ме чака с пепелявото доказателство на измъчен факт!
Не ме разбра нали?
Не е нужно!
Недей и ти се заключва в тази стая!
Изкуствен живот на системи!!!
Гледам с половин око през ключалката ...