Стая
Полудявам…треската е постоянна!
Протягам ръка, но няма адресат!
Няма кой да я поеме…Самотна?
Да!
Нещастна? Да!
С реалността се дебнем ден и нощ.
Виждам,че ме чака с пепелявото доказателство на измъчен факт!
Не ме разбра нали?
Не е нужно!
Недей и ти се заключва в тази стая!
Изкуствен живот на системи!!!
Гледам с половин око през ключалката
и потъвам сред треските на страха.
Страхът от другата страна на вратата,
която така копнея да докосна…
Но нима искам да живея в реалността??
Копнея ли да бъда сред мрак и страдание,
Сред лъжи и лицемерие…
Всеки ден с различна маска-щастлива,тъжна?? …Измамна!
Лицето ми се изкривява, а душата се превръща в… безсмислие!
Защо?ЗАЩО? Искам да го крещя през целия глупав и нещастен монолог!
И все пак свещта, на която пиша от години не угасва!
Животът е прекалено къс за да го прекараш в страх и нерешителност!
Излез от стаята!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
