Полудявам…треската е постоянна!

Протягам ръка, но няма адресат!

Няма кой да я поеме…Самотна?

Да!

Нещастна? Да!

С реалността се дебнем ден и нощ.

Виждам,че ме чака с пепелявото доказателство на измъчен факт!

Не ме разбра нали?

Не е нужно!

Недей и ти се заключва в тази стая!

Изкуствен живот на системи!!!

Гледам с половин око през ключалката

и потъвам сред треските на страха.

Страхът от другата страна на вратата,

която така копнея да докосна…

Но нима искам да живея в реалността??

Копнея  ли да бъда сред мрак и страдание,

Сред лъжи и лицемерие…

Всеки ден с различна маска-щастлива,тъжна?? …Измамна!

Лицето ми се изкривява, а душата се превръща в… безсмислие!

Защо?ЗАЩО? Искам да го крещя през целия глупав и нещастен монолог!

И все пак свещта, на която пиша от години не угасва!

Животът е прекалено къс за да го прекараш в страх и нерешителност!

Излез от стаята!