28.06.2011 г., 21:01 ч.

Стая без врата 

  Поезия » Гражданска
655 0 2
Във свойте мисли Тя мълчи.
И там, дори, сред студ и свян,
пред себе си, от себе си,
тя скрива като в малък тайник –
забравен, сякаш невидян –
мечти, врати, спестени думи,
с надежда да ги съживи...
Но не от кал да е човекът,
роден, загинал, прероден
от облик стар във облик нов,
а да е нейното лице,
огледано във две очи, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Кънчева Всички права запазени

Предложения
: ??:??