24.09.2007 г., 10:31

Стая бяла

1.1K 1 10
Живот отвън... и после... стая бяла...
тетрадки стари и... снимка пожълтяла.
Синее подът... като сняг под пъстрите лъчи,
а в изгрева... отново виждам твоите очи...

Тишина... галеща завеси от преоткрита вечност...
спомени и тук... и там... нашепват ми  за тленност...
Докосвам с пръст огледалото... Нали не съм във ада...
Аз ли съм?... И защо ли мисълта ми така се разпада...

Вятърът в сенки от прах... с нежност гали ръката...
търси причина да отвори... на бялата стая вратата...
Смълчана сред пожълтелите горски листа е росата...
Красотата е... вечния смисъл застинал в душата...

Дъхът е пътека сред лелеяни цветни желания...
мост е от мисли и... идеали, въплатили терзания,
създали ключа... захвърлен от теб и от мен...
ключ към безбрежния свят на мига обновен...

Часовник, покрит от ръжда... вселени крепи...
но времето спряло е... очите вече са... слепи...
ключът обаче е... във душата... вещо го превърти...
пристъпи... и черните стаи зад себе си остави...

Живот отвън тече... а вътре стая... нежно бяла...
тетрадки нови и... снимка от слънце изсветляла...
затворен в себе си светът... е пръсната мозайка...
пъзелът извлича мисълта ми от житейската утайка...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламен Йовчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • в бяла стая спи тишината
    спят и спомените в прах
    а вънка броди тъмнината
    ухаеща на смола и страх...

    докосвам аз огледалото
    то по мен се разпада
    и пари толкова бялото
    сякаш че съм на клада

    търся вятъра да ме погали
    да издуха с нежност тъгата
    единствен той ще ме пожали
    с нежността си и със росата

    дъхът е убийство красиво
    на самотата зад тази врата
    сладко тръпчиво горчиво
    ще пулсира отново кръвта

    какво значи някакъв часовник
    ръждата е влюбена в него...
    времето е вътре затворник
    времето тихо прокле го

    животът е тук животът е сега
    не е в стаята или зад стените
    просто излез и подай ми ръка
    за да грабнем небето звездите

    сириус,много ми харесват стиховете ти, затова и написах този стих-коментар, за което ти и благодаря от сърце!!!!
  • Поздравления,браво,много дълбок смисъл,давай все така!
  • Мислите в твоите ръце са пеперуди,пърхащи свободно сред тишината и покоя,а тази бяла стая облечена в красотата на душата ти -скривалище от призраците бродещи сред празнота,е твоята утеха, превръзка на очите, бягството от умъртвяващата сивота.
  • Обичам белите стаи.Поздрав!!!
  • Браво батиииии мн е хубаво

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...