Живот отвън... и после... стая бяла... тетрадки стари и... снимка пожълтяла. Синее подът... като сняг под пъстрите лъчи, а в изгрева... отново виждам твоите очи...
Тишина... галеща завеси от преоткрита вечност... спомени и тук... и там... нашепват ми за тленност... Докосвам с пръст огледалото... Нали не съм във ада... Аз ли съм?... И защо ли мисълта ми така се разпада...
Вятърът в сенки от прах... с нежност гали ръката... търси причина да отвори... на бялата стая вратата... Смълчана сред пожълтелите горски листа е росата... Красотата е... вечния смисъл застинал в душата...
Дъхът е пътека сред лелеяни цветни желания... мост е от мисли и... идеали, въплатили терзания, създали ключа... захвърлен от теб и от мен... ключ към безбрежния свят на мига обновен...
Часовник, покрит от ръжда... вселени крепи... но времето спряло е... очите вече са... слепи... ключът обаче е... във душата... вещо го превърти... пристъпи... и черните стаи зад себе си остави...
Живот отвън тече... а вътре стая... нежно бяла... тетрадки нови и... снимка от слънце изсветляла... затворен в себе си светът... е пръсната мозайка... пъзелът извлича мисълта ми от житейската утайка...
Мислите в твоите ръце са пеперуди,пърхащи свободно сред тишината и покоя,а тази бяла стая облечена в красотата на душата ти -скривалище от призраците бродещи сред празнота,е твоята утеха, превръзка на очите, бягството от умъртвяващата сивота.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
спят и спомените в прах
а вънка броди тъмнината
ухаеща на смола и страх...
докосвам аз огледалото
то по мен се разпада
и пари толкова бялото
сякаш че съм на клада
търся вятъра да ме погали
да издуха с нежност тъгата
единствен той ще ме пожали
с нежността си и със росата
дъхът е убийство красиво
на самотата зад тази врата
сладко тръпчиво горчиво
ще пулсира отново кръвта
какво значи някакъв часовник
ръждата е влюбена в него...
времето е вътре затворник
времето тихо прокле го
животът е тук животът е сега
не е в стаята или зад стените
просто излез и подай ми ръка
за да грабнем небето звездите
сириус,много ми харесват стиховете ти, затова и написах този стих-коментар, за което ти и благодаря от сърце!!!!