19.09.2008 г., 17:59

Стая за секс...

1.9K 0 43

 

 

 

 

                Стая за секс

 

 

Ще влезеш плахо... Предната врата...

А аз отзад... Със калните обувки...

И маските, прикриващи страстта,

ще скъсаме без повече преструвки...

 

 

И Съвестта и лепкавата кал

след туй ще ги изстържа на хартия,

и мръсния пакет без капка жал

в контейнера с отпадъци ще скрия...

 

 

Срама ще го замажеш бързо - с грим,

замаяна в колата си, сред мрака...

Във две посоки с теб ще се стопим!...

Но стаята и утре ще ни чака...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • чети Юле...чети....
    радвам се че се спираш и при мене....!!!
    за коя Таня става дума?...че тука са три?!...
  • Чета стихотворението, чета коментарите и без малко да разбера най-после какво е любов, както казва Таня.
  • ^Ей, това ми хареса!
  • Не само познатоя а част от живота ми сега, дано го има и в бъдеще! Това е истинският ми живот...с истинският човек!
  • със дефлорацията няма да има проблем ....
    виж със дефекацията ще е по сложно...
    ама вълчан ще се справи....
    и стихове ще напише, после....
    п.п. а не е ли по- добре да разкажете
    за проблемите си "искрено и лично"в някой стих.....
    както направих аз....
    поздрави от вълчо....

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...