28.06.2007 г., 14:29

Стеди, с отрязана коса.

1.2K 0 9
Порасналото ми момиче...
Отрязани,
къдриците
отвя ги вятъра.
Сега си малка дама.
А мама
в извивката на тънкото вратле
открива запетаята,
която
поставяме след детството.
От мен ли си научила
как, смеейки се,
да разтапяш айсберги?
С език,
прехапан от усърдие,
следиш на пръстите си хода -
за първи път
на пясъка написа С Т Э Д N.
Порасналото ми момиче.
Тичай.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...