Jun 28, 2007, 2:29 PM

Стеди, с отрязана коса.

  Poetry
1.2K 0 9
Порасналото ми момиче...
Отрязани,
къдриците
отвя ги вятъра.
Сега си малка дама.
А мама
в извивката на тънкото вратле
открива запетаята,
която
поставяме след детството.
От мен ли си научила
как, смеейки се,
да разтапяш айсберги?
С език,
прехапан от усърдие,
следиш на пръстите си хода -
за първи път
на пясъка написа С Т Э Д N.
Порасналото ми момиче.
Тичай.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...