valqka (Валентин Василев)
515 2126
9.12.2015 г., 13:52 ч.

Стенание 

  Поезия
370 1 8

 

 

 

 

Пропадам в дупки по шосето

на живота, на деня и не знам кое,

наречено от някой "битието" -

завихрило ме, нанякъде поел,

челно то връхлита ме в лицето,

пълни ми очите с прах и пепел

и като пумпал ме върти, аз - свредел!

Но защо все получава се така -

уж свредел, а съм в дупки цял?

Ах, свредел, въртящ се наобратно,

дълбаещ рани и мъки като ями ...

Когато припада над света мъглата,

усещаш ли колко студена е и влажна

и как вътре пронизва те в душата

тежкият й стон протяжен?

Той, светът, разпада се на части,

дроби се и по-горчи от клисав хляб,

бежанци се носят на талази

и преливат от бряг на бряг ...

И докато препъвам се приведен,

уж светът е този, който стене,

а всъщност чувам вой на свредел,

забит в сърцето - стенещото в мене ...

 

 

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хиляди благодарности към Анастасия, Валери, Радка, Младен, Миночка, Цвети, Йоана, Чо, Данчо, адаша Вальо и ЕЛИ, за посещението на моята страничка и окуражителните коментари и оценки, които ме задължават още повече в поетичните ми опити! С топли чувства, поздрави на всички!
  • Много добре казано, Валери , прекрасен стил!
  • Докоснал си в няколко реда злободневни теми, които ни пробождат, човъркат, които са ни всекидневие и за жалост...даже свикваме с тях.
    Поздрав, приятелю!
  • А докъде ли ще стигне...
  • Натъжи ме!!!
  • Като се замисли човек,май всички сме се превърнали в свредели!
  • Чудесно е казано, Вальо! Припомни ми, че всички сме в човекомелачката на живота - онази дето ни центрофугира до последната капчица надежда.
    Поздравление за хубавия стих!
  • Шосето на живота е като пътното платно - дупка до дупка, но този свредел? Ямно човек сам си прави дупките в сърцето... Замисли ме много над написаното.
Предложения
: ??:??