Стенание
Пропадам в дупки по шосето
на живота, на деня и не знам кое,
наречено от някой "битието" -
завихрило ме, нанякъде поел,
челно то връхлита ме в лицето,
пълни ми очите с прах и пепел
и като пумпал ме върти, аз - свредел!
Но защо все получава се така -
уж свредел, а съм в дупки цял?
Ах, свредел, въртящ се наобратно,
дълбаещ рани и мъки като ями ...
Когато припада над света мъглата,
усещаш ли колко студена е и влажна
и как вътре пронизва те в душата
тежкият й стон протяжен?
Той, светът, разпада се на части,
дроби се и по-горчи от клисав хляб,
бежанци се носят на талази
и преливат от бряг на бряг ...
И докато препъвам се приведен,
уж светът е този, който стене,
а всъщност чувам вой на свредел,
забит в сърцето - стенещото в мене ...
© Валентин Василев All rights reserved.
