paveltsvetkov (Павел Цветков)
22 36
21.09.2006 г., 0:26 ч.

СТЕНАТА 

  Поезия
673 0 3
На гробището бялата стена
ни разделя.
Вечер ти заспиваш до мъжа си,
аз лежа зад нея.

Ниска е стената, ала няма
как да я прескоча.
Твоята измяна ми тежи
повече от мраморната плоча.

© Павел Цветков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Нека всеки лежи от онази страна на стената, където го е посял Господ... а не върху нечие сърце, в което вече няма място.
  • Това е стих за вината на живите пред мъртвите... Но могат да го разберат само вдовиците - за тях съм го написал.
  • Павеле, има нещо много шантаво в този стих. Поне у мен събуди различни асоциации, но не мога да преценя коя е истинската.
Предложения
: ??:??