Sep 21, 2006, 12:26 AM

СТЕНАТА

Poetry

845 0 3

На гробището бялата стена
ни разделя.
Вечер ти заспиваш до мъжа си,
аз лежа зад нея.

Ниска е стената, ала няма
как да я прескоча.
Твоята измяна ми тежи
повече от мраморната плоча.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paveltsvetkov (Павел Цветков)

Нека всеки лежи от онази страна на стената, където го е посял Господ... а не върху нечие сърце, в което вече няма място.

2006-10-06T18:31:59+03:00
paveltsvetkov (Павел Цветков)

Това е стих за вината на живите пред мъртвите... Но могат да го разберат само вдовиците - за тях съм го написал.

2006-09-21T18:48:01+03:00
ria (Гергана Иванова)

Павеле, има нещо много шантаво в този стих. Поне у мен събуди различни асоциации, но не мога да преценя коя е истинската.

2006-09-21T10:32:14+03:00

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0