Стенеш
СТЕНЕШ
Стенеш
и с въздишка на уста
палиш светещо огниво.
Пепелта издухваш след това,
в облак лек
се стели ежедневието сиво...
А прахта остава да рисува
в неизвестен ритъм
всеки стих.
Искаш да си силен,
а будуваш,
искаш да си някой,
а не бих!
В сянката
на търсеща виновност
стъпваш по паважа
с тих акорд.
Ти си сам,
навън фриволност.
Само твоят стих
... е още жив...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Събина Стефанова Всички права запазени
