Стенеш

Nov 7, 2010, 8:58 PM

Poetry » Phylosophy

519 0 0

СТЕНЕШ

Стенеш

и с въздишка на уста

палиш светещо огниво.

Пепелта издухваш след това,

в облак лек

се стели ежедневието сиво...

А прахта остава да рисува

в неизвестен ритъм

всеки стих.

Искаш да си силен,

а будуваш,

искаш да си някой,

а не бих!

В сянката

на търсеща виновност

стъпваш по паважа

с тих акорд.

Ти си сам,

навън фриволност.

Само твоят стих

... е още жив...

Please sign in with your account so you can comment and vote.