Стига ...!
Притихна мрака.
Дано не го събудя
с вика в душата,
сподавен до полуда.
В самотата си вървя -
същи тъмен вещер,
но що е самота
в карнавална вечер?
Сенки, които се присмиват
над човешката несрета,
отминават и проклинат,
и пустосват ме с ръцете ...
В мълчание зазидан,
аз ги гледам и немея,
а ми идва да извикам -
Стига! От тъмно ми додея!
Искам пак да бъда,
утрото да видя със очи,
сенките ви далече да пропъдя,
та старостта да не ми горчи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
