Притихна мрака.
Дано не го събудя
с вика в душата,
сподавен до полуда.

В самотата си вървя -
същи тъмен вещер,
но що е самота
в карнавална вечер?

Сенки, които се присмиват
над човешката несрета,
отминават и проклинат,
и пустосват ме с ръцете ...

В мълчание зазидан,
аз ги гледам и немея,
а ми идва да извикам -
Стига! От тъмно ми додея!

Искам пак да бъда,
утрото да видя със очи,
сенките ви далече да пропъдя,
та старостта да не ми горчи!