7.06.2007 г., 9:39

Стига мелодрами

794 0 8
Целувай ме и си тръгвай.
Знам, че не изпитваш нищо ти.
Запази си глупавите обещания
и увещания, че много те боли.
Докосвай ме и заминавай,
не ми споменавай любовта.
Напразно името Божие не споменавай.
Нима не се страхуваш от смъртта?
Не ми припомняй как те обичах
и колко бях добра.
Ако се върна назад, си спомням как предричах,
че ще ме оставиш сама.
Погали ме и ме напускай.
Върви при нея!!!
Не ми спестявай неизбежния финал.
Само пак да и изневериш, не допускай.
И дано някой ден, че не я обичаш да не си осъзнал.
Стига мелодрами!
Върви си!
Ще се справя сама!
Стига мелодрами!
Аз съм силна жена!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти за пореден пътИцо!!!
  • Поздравления, Ванина!!!
  • Силна си Гале!Силна си чрез стиховете си и те ще ти дават сили и занапред!
  • Поздравления,мила!Бъди силна,защото аз все не успявам...
    Възхищавам ти се!
  • Бях малка и влюбена.Няма да позволя това да се случи отново!!!Имам наистина добър човек до себе си и съм щастлива!Поздрави Гери!!!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...