Стига ми...
Стига ми...
Не се усмихвай толкова чаровно...
(и без това съм луда романтичка),
че после твоя поглед ще си спомням
с отронена във тъмното въздишка.
Не ме поглеждай! Ще ме омагьосаш...
(и без това поддавам на магии),
така че във сърцето да те нося,
додето тази обич ме убие.
Не говори! Не казвай нито дума...
(и без това съм лъгана от други).
Не знаеш всеки път какво ми струва
от приказния сън да се пробудя.
Не си мисли за мен! Недей и ти...
(и без това пак стихове ти пиша).
Не питай... продължавай да мълчиш!
На мен ми стига... стига ми, че дишаш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
