Не искам вечно да ме помнят.
Не искам да се преродя.
Живея простичко и скромно,
вървя по пътя. Не летя.
Когато сутрин се събудя -
с очи, с нозе и с две ръце...
и знам, че мога да се трудя
и да обичам от сърце,
усещам Бога вътре в мене
и бързам да благодаря.
Не моля за безкрайно време.
Не се страхувам да умра.
© Елица Ангелова Всички права запазени