Стига това...
Дали да не го изтанцуваме
живота – останал две шепи сега?
Той кратък е миг за сънуване
и дълъг цял век, за такава тъга.
Дали след безкрайното чакане,
да махнем на времето дръзко с ръка?
От песен ли тъжна разплакан е,
стихът ми? И как се живее така?
Защо ли? Защото съм лудата.
Безкрайност съм, обич съм, шепа слова.
Звезда е в сърцето ми чудото,
любов съм и песен съм... Стига това...
https://youtu.be/Ll8_-6VqnyY?si=1VaHSPEzE9CxyGnv
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
