стих, облян в сълзи
Ти си най-голямата ми болка, неописуемо страдание.
Но ти също така си и извора ми вдъхновение.
И знам - когато седна пак да пиша,
ще напоя със сълзите си листа.
И знам - сама ще скитам
в спомени, изпъдени от твоята душа.
Но знам също така - листа търпелив ще изслуша
изповедта за една любов обречена.
Той не ще ми търси вина,
не би могъл да се изсмее,
че наивността ми ме разплаква,
нито да изкаже съжаление -
нямам нужда от това...
да, листа ми става като стара приятелка,
но ме притеснява факта,
че не ще събера в стиха цялата болка,
заключена в моята душа.
По-добър приятел от листа май е календара,
където ще намеря деня, когато ще те забравя.
Ще изтече до тогава в рими цяла река,
но все ще дойде деня, когато вдъхновението
ще ми носи усмивка, не сълза...
Но ти също така си и извора ми вдъхновение.
И знам - когато седна пак да пиша,
ще напоя със сълзите си листа.
И знам - сама ще скитам
в спомени, изпъдени от твоята душа.
Но знам също така - листа търпелив ще изслуша
изповедта за една любов обречена.
Той не ще ми търси вина,
не би могъл да се изсмее,
че наивността ми ме разплаква,
нито да изкаже съжаление -
нямам нужда от това...
да, листа ми става като стара приятелка,
но ме притеснява факта,
че не ще събера в стиха цялата болка,
заключена в моята душа.
По-добър приятел от листа май е календара,
където ще намеря деня, когато ще те забравя.
Ще изтече до тогава в рими цяла река,
но все ще дойде деня, когато вдъхновението
ще ми носи усмивка, не сълза...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Атанасова Всички права запазени
