стих, облян в сълзи
Ти си най-голямата ми болка, неописуемо страдание.
Но ти също така си и извора ми вдъхновение.
И знам - когато седна пак да пиша,
ще напоя със сълзите си листа.
И знам - сама ще скитам
в спомени, изпъдени от твоята душа.
Но знам също така - листа търпелив ще изслуша
изповедта за една любов обречена.
Той не ще ми търси вина,
не би могъл да се изсмее,
че наивността ми ме разплаква,
нито да изкаже съжаление -
нямам нужда от това...
да, листа ми става като стара приятелка,
но ме притеснява факта,
че не ще събера в стиха цялата болка,
заключена в моята душа.
По-добър приятел от листа май е календара,
където ще намеря деня, когато ще те забравя.
Ще изтече до тогава в рими цяла река,
но все ще дойде деня, когато вдъхновението
ще ми носи усмивка, не сълза...
Но ти също така си и извора ми вдъхновение.
И знам - когато седна пак да пиша,
ще напоя със сълзите си листа.
И знам - сама ще скитам
в спомени, изпъдени от твоята душа.
Но знам също така - листа търпелив ще изслуша
изповедта за една любов обречена.
Той не ще ми търси вина,
не би могъл да се изсмее,
че наивността ми ме разплаква,
нито да изкаже съжаление -
нямам нужда от това...
да, листа ми става като стара приятелка,
но ме притеснява факта,
че не ще събера в стиха цялата болка,
заключена в моята душа.
По-добър приятел от листа май е календара,
където ще намеря деня, когато ще те забравя.
Ще изтече до тогава в рими цяла река,
но все ще дойде деня, когато вдъхновението
ще ми носи усмивка, не сълза...
© Таня Атанасова All rights reserved.
