(той)

Кажи ми, мое мило момиче, че ме обичаш.

Кажи ми ти, че във мене се вричаш.

Искам да чуя, искам да чувствам.

Искам твоята силна любов аз да вкусвам.

Много ли искам – ти ми кажи.

Да виждам усмивка в твойте очи.

Да виждам, не сваляш ти поглед от мен.

И как правиш щастлив всеки мой ден.

И помни, ако имам всичко това,

аз ще обърна за тебе света

и ще повярваш как може със мен

да бъдеш щастлива в свят съвършен.

(тя)

Да отговоря, аз протягам си ръката.

И за теб отваря се душата.

Попивам с устни онова, което

разтопява ледовете на сърцето.

Река потича, но родена в огън.

Усещам го разпален и огромен.

А аз не знам какво да сторя.

Да изгоря ли вътре, или с него да се боря.

Все пак оставам и до край пленена,

прошепвам моето стенание последно:

да моля – остани при мене.