5 сент. 2012 г., 11:03

Стих от двама, стих за двама

1.3K 0 2

(той)

Кажи ми, мое мило момиче, че ме обичаш.

Кажи ми ти, че във мене се вричаш.

Искам да чуя, искам да чувствам.

Искам твоята силна любов аз да вкусвам.

 

Много ли искам – ти ми кажи.

Да виждам усмивка в твойте очи.

Да виждам, не сваляш ти поглед от мен.

И как правиш щастлив всеки мой ден.

 

И помни, ако имам всичко това,

аз ще обърна за тебе света

и ще повярваш как може със мен

да бъдеш щастлива в свят съвършен.

 

 

(тя)

Да отговоря, аз протягам си ръката.

И за теб отваря се душата.

Попивам с устни онова, което

разтопява ледовете на сърцето.

 

Река потича, но родена в огън.

Усещам го разпален и огромен.

А аз не знам какво да сторя.

Да изгоря ли вътре, или с него да се боря.

 

Все пак оставам и до край пленена,

прошепвам моето стенание последно:

да моля – остани при мене.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светлин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...