16.08.2020 г., 3:00

Стих за птици

1.7K 10 14

Поръчах си да пия тишина

и двеста грама пълномаслен залез.

Поръчах още: режеща луна,

два пръста залив с бриз, но неовалян.

 

Погледна ме – поръчах и за теб.

Без приборите... още по-наблизо.

Плати́х с пресъхнала до огън степ.

Усмивки много... но на Мона Лиза...

 

Тогава ти опита миг и стон,

поръсени с дъждовни две лъжици.

Оставих глътка – милилитри сто,

на есента да пратя в стих за птици.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Чакърова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...