Поръчах си да пия тишина
и двеста грама пълномаслен залез.
Поръчах още: режеща луна,
два пръста залив с бриз, но неовалян.
Погледна ме – поръчах и за теб.
Без приборите... още по-наблизо.
Плати́х с пресъхнала до огън степ.
Усмивки много... но на Мона Лиза...
Тогава ти опита миг и стон,
поръсени с дъждовни две лъжици.
Оставих глътка – милилитри сто,
на есента да пратя в стих за птици.