27.10.2009 г., 13:30

Стихийно разсъбличане на чувства

953 0 8
О
ще си събуя
мислите на прага и ще те погълна.
Днес, днес и само днес
Б
ще съчетаем страстниче и маракуя
и моят рошав океан
ще прегази твоето море,
И
напрашено от чувства,
защото нестройните ни дни
се сливат в един плътен
стон:
обичам те!
обичай ме!
Ч
Днес, и нито ден отгоре,
ще запокитим смислите световни
в пазвите на ума и ще сме пагубни,
А
защото сме 70 процента вода – останалото е
страстна стихия,
защото любовта ни е извънкалендарна
М
и сперматозоидна, и -
mamma mia,
зачената сред сто години
похотливо целомъдрие
в изкуството да се обичаме.
Т
Е

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Бети, много си мила, благодаря ти!!!
  • Еха! Прекрасно е тук!
    Отново!
  • благодаря от сърце на
    re4o (Харпиян )
    жарава (Веска )
    Nikta (Нихта )
    vesi-lina (Подарг Пиес Велочес Харпи)
    asizi (Никол )

    vitaniya (Таня Цветанова)

    мили приятели
    не се притеснявайте от такива като господин Иванов - той иска внимание и го получава, макар и с насилие от негова страна. Сигурен съм, знаете, че по този начин той черпи от вашата енергия - а това вече е сериозен проблем
    Моят съвет: посрещайте го с хумор, с много хумор и радост - и той ще изчезне...
  • И Мария не пише блестящо, господин Иванов. Добра е, но толкова. Обаче Вие й се прекланяте.
    Да- няма стих, има стихотворение
    Ангеле, извини ме
  • Напълниха ми се очите!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...