5.02.2016 г., 20:35

Стихотворение за жълтата лисица

915 0 1

Щом мъничък си, имай за дружинка

от плюш лисица жълта с косъм мек.

В креватчето ще гушкаш таз любимка,

дълбок ще е сънят, спокоен, лек.

 

Екзюпери прочел, ще ти се иска

тоз персонаж на живо да е тук -

опитомен любимец, ласкав Лиско -

и да не можете един без друг.

 

Младеж ли си, двукрака Кума Лиса

ще се увие около врата.

Или късмет добър ти е орисан -

да караш с нея чак до старостта -

 

или, попаднал на лисичи нрави,

ще сменяш втора, трета - ех, че хал !

Дали таз грешка всеки ще направи

в човек да търси детски идеал ?

 

И помъдрял от дългия си полет,

щом предстои ти залез, после - мрак,

животното със предания поглед

превръщаш в куче или в котарак.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...