Стихотворение за жълтата лисица

Щом мъничък си, имай за дружинка

от плюш лисица жълта с косъм мек.

В креватчето ще гушкаш таз любимка,

дълбок ще е сънят, спокоен, лек.

Екзюпери прочел, ще ти се иска

тоз персонаж на живо да е тук -

опитомен любимец, ласкав Лиско -

и да не можете един без друг.

Младеж ли си, двукрака Кума Лиса

ще се увие около врата.

Или късмет добър ти е орисан -

да караш с нея чак до старостта -

или, попаднал на лисичи нрави,

ще сменяш втора, трета - ех, че хал !

Дали таз грешка всеки ще направи

в човек да търси детски идеал ?

И помъдрял от дългия си полет,

щом предстои ти залез, после - мрак,

животното със предания поглед

превръщаш в куче или в котарак.