14.07.2011 г., 14:35 ч.
Стихотворение за отмъщение
Като те видях до себе си,
толкова се зарадвах,
че непрекъснато бърборех.
толкова се зарадвах,
че непрекъснато бърборех.
И, между многото глупости,
казах нещо, което
неочаквано те обиди.
Ти се разсърди истински,
а аз как ли не обяснявах,
че не съм искал нищо да кажа,
че това не се отнася за тебе,
че каквото и да съм казал -
със любов съм го казал,
че не съм помислял за тебе -
без да изпитам нежност!
Ти не ми прости.
казах нещо, което
неочаквано те обиди.
Ти се разсърди истински,
а аз как ли не обяснявах,
че не съм искал нищо да кажа,
че това не се отнася за тебе,
че каквото и да съм казал -
със любов съм го казал,
че не съм помислял за тебе -
без да изпитам нежност!
Ти не ми прости.
И тогава
престанах да ти досаждам -
от страх да не ме презираш
зарад многото извинения.
Отместих очи от тебе
и видях света различен.
Прочетох някои книги.
Някои филми гледах.
Като в обърнат бинокъл далечно
ми изглежда нашето спречкване.
И доволен открих обяснение
на твоето поведение:
"За да простиш на някого,
трябва да го разбираш.
Но затова е нужно
да си нормално развит -
престанах да ти досаждам -
от страх да не ме презираш
зарад многото извинения.
Отместих очи от тебе
и видях света различен.
Прочетох някои книги.
Някои филми гледах.
Като в обърнат бинокъл далечно
ми изглежда нашето спречкване.
И доволен открих обяснение
на твоето поведение:
"За да простиш на някого,
трябва да го разбираш.
Но затова е нужно
да си нормално развит -
полово,
или поне умствено!"
или поне умствено!"
© Ангел Чортов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
-
Благодаря, Ангар, за това стихотворение, защото съвсем наскоро изживях подобна ситуация, поради която се оказах здраво наругана на лична и в скайп поради "нараняване на невинна" - залъкът на истината я задави... платих си за наивната добронамереност.
-
Благодаря на всички, които прочетохте и коментирахте.
Това стихотворение от далечната ми младост е свързано с един срамен за мене спомен.Поради своята наивност повярвах,че тя се е разсърдила на думите ми, които бяха една шега. Не се досетих веднага, че шегата ми е била само поводът - да се престори на обидена, за да се разделим. А причината е била, че тя вече е била започнала флирт с друг.
Оказва се, че "умствено неразвитият", неразбралият, съм бил аз! Каква тъжна ирония!
Тази излагация ми бе за урок - зад повода винаги да се търси и причината! -
Но затова е нужно
да си нормално развит -
полово,
или поне умствено!
Mоже и да не иска да прощава -
"полово,
или поне умствено"!!!
Такъв бисер само наш Ангар моеже да измисли, браво, за което!!! -
Може би си прав!
Доверието и обичта са поне една от причините за прошка! -
Хубав стих!
-
Не искам да съм на мястото на дамата... жестоко!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
За да се зарадваш така,когато си я видял до себе си,сигурно е била развита полово...
Лошото е,че всяко друго развитие се открива при втори поглед!
Всяко зло за добро!
Поздрав!