24.08.2022 г., 13:31

Стиховете - снимки на душата

1.1K 3 7

 

Вчера, хора, както пишех стих,

нещо странно преоткрих.

Стиховете – снимки на душата.

Селфитата – снимки на сурата.

Но де да имах фотошоп.

Веднъж да го направя,

сякаш писал го е Бог.

Ех, че тежка орисия.

Душата ми да видят.

А тя, една такава – крива.

Няма филтри, ни пейзаж.

Май сама ще си направя саботаж.

Едни ще се отвърнат, ужасени.

Други ще огледат, тъй по-смели.

Седнах и започнах да го мисля.

Боже! Чак ми проговори листа.

Питам го, какво да правя…

– Хайде, давай! – рече – Пък каквато е такава.

 

И ето, „Снимките“ пред вас качих.

Простете, моля! Даже не избрах и шрифт.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пепи, сега видях какво си писала, та ме развесели 😄😄😄. Ох, сетих се сега някога с чатовете. Все ме питаха имаш ли пик
    (означавало снимка) обаче аз не знаех. И мислех, че ме питат дали ми се пишка. Абе какви ли не щуротии.
  • Благодаря, мила Иржи. Благодаря, Пепи.
    Знам, че няма как всички да ни харесват. А ако е така, значи нещо много не е наред
  • Във всяка снимка си личи и душата, Вили...Ти не си прави сама "саботаж", И без друго останалите гледат под различни ъгли! А тя..."каквато е, такава!"
  • Навремето, когато нямахме нито собствени фотоапарати, нито селфита беше на мода, често ходехме в градското фотоателие и правехме "кабинетни снимки" Много щеше да те опипа фотографът, докато те нагласи в поза. И все се пазаряхме "да изглеждам хубава", а той все казваше "магаре седяло, магаре излязло" Това ми напомни твоя последен израз, Вили " колкото- толкова"/ май не цитирах точно../ Много красив стих! Ще допълня след малко...
  • Благодаря, Румяна, Тони, Тъжен лирик.
    Хубав ден желая на всички

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...