Вчера, хора, както пишех стих,
нещо странно преоткрих.
Стиховете – снимки на душата.
Селфитата – снимки на сурата.
Но де да имах фотошоп.
Веднъж да го направя,
сякаш писал го е Бог.
Ех, че тежка орисия.
Душата ми да видят.
А тя, една такава – крива.
Няма филтри, ни пейзаж.
Май сама ще си направя саботаж.
Едни ще се отвърнат, ужасени.
Други ще огледат, тъй по-смели.
Седнах и започнах да го мисля.
Боже! Чак ми проговори листа.
Питам го, какво да правя…
– Хайде, давай! – рече – Пък каквато е такава.
И ето, „Снимките“ пред вас качих.
Простете, моля! Даже не избрах и шрифт.
© Виолета All rights reserved.
(означавало снимка) обаче аз не знаех. И мислех, че ме питат дали ми се пишка. Абе какви ли не щуротии.