Aug 24, 2022, 1:31 PM

Стиховете - снимки на душата

1.1K 3 7

 

Вчера, хора, както пишех стих,

нещо странно преоткрих.

Стиховете – снимки на душата.

Селфитата – снимки на сурата.

Но де да имах фотошоп.

Веднъж да го направя,

сякаш писал го е Бог.

Ех, че тежка орисия.

Душата ми да видят.

А тя, една такава – крива.

Няма филтри, ни пейзаж.

Май сама ще си направя саботаж.

Едни ще се отвърнат, ужасени.

Други ще огледат, тъй по-смели.

Седнах и започнах да го мисля.

Боже! Чак ми проговори листа.

Питам го, какво да правя…

– Хайде, давай! – рече – Пък каквато е такава.

 

И ето, „Снимките“ пред вас качих.

Простете, моля! Даже не избрах и шрифт.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета All rights reserved.

Comments

Comments

  • Пепи, сега видях какво си писала, та ме развесели 😄😄😄. Ох, сетих се сега някога с чатовете. Все ме питаха имаш ли пик
    (означавало снимка) обаче аз не знаех. И мислех, че ме питат дали ми се пишка. Абе какви ли не щуротии.
  • Благодаря, мила Иржи. Благодаря, Пепи.
    Знам, че няма как всички да ни харесват. А ако е така, значи нещо много не е наред
  • Във всяка снимка си личи и душата, Вили...Ти не си прави сама "саботаж", И без друго останалите гледат под различни ъгли! А тя..."каквато е, такава!"
  • Навремето, когато нямахме нито собствени фотоапарати, нито селфита беше на мода, често ходехме в градското фотоателие и правехме "кабинетни снимки" Много щеше да те опипа фотографът, докато те нагласи в поза. И все се пазаряхме "да изглеждам хубава", а той все казваше "магаре седяло, магаре излязло" Това ми напомни твоя последен израз, Вили " колкото- толкова"/ май не цитирах точно../ Много красив стих! Ще допълня след малко...
  • Благодаря, Румяна, Тони, Тъжен лирик.
    Хубав ден желая на всички

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...