Стиховете - снимки на душата
Вчера, хора, както пишех стих,
нещо странно преоткрих.
Стиховете – снимки на душата.
Селфитата – снимки на сурата.
Но де да имах фотошоп.
Веднъж да го направя,
сякаш писал го е Бог.
Ех, че тежка орисия.
Душата ми да видят.
А тя, една такава – крива.
Няма филтри, ни пейзаж.
Май сама ще си направя саботаж.
Едни ще се отвърнат, ужасени.
Други ще огледат, тъй по-смели.
Седнах и започнах да го мисля.
Боже! Чак ми проговори листа.
Питам го, какво да правя…
– Хайде, давай! – рече – Пък каквато е такава.
И ето, „Снимките“ пред вас качих.
Простете, моля! Даже не избрах и шрифт.
© Виолета All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, мила Иржи. Благодаря, Пепи.
Знам, че няма как всички да ни харесват. А ако е така, значи нещо много не е наред
-
Във всяка снимка си личи и душата, Вили...Ти не си прави сама "саботаж", И без друго останалите гледат под различни ъгли! А тя..."каквато е, такава!"
-
Навремето, когато нямахме нито собствени фотоапарати, нито селфита беше на мода, често ходехме в градското фотоателие и правехме "кабинетни снимки" Много щеше да те опипа фотографът, докато те нагласи в поза. И все се пазаряхме "да изглеждам хубава", а той все казваше "магаре седяло, магаре излязло" Това ми напомни твоя последен израз, Вили " колкото- толкова"/ май не цитирах точно../ Много красив стих! Ще допълня след малко...
-
Благодаря, Румяна, Тони, Тъжен лирик.
Хубав ден желая на всички -
Смело и за теб да разголиш така душата си.
-
И си го улучила! Поздравления
-
Благодаря, Антоанета. Ти явно си от най-смелите
-
Интересни снимки!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
(означавало снимка) обаче аз не знаех. И мислех, че ме питат дали ми се пишка. Абе какви ли не щуротии.