Беззвучен сън от черно-бели снимки.
Спомен за любов – дарявана на половинки.
Дъх на прах и тежък стар парфюм –
полъхът на минало от прашния ти трюм!
Изгнила страст, процедена през зъби,
споменът крещи, с писък на дузина луди!
Издъхваш всяка своя мисъл на талази,
от тази параноя превиваш се и лазиш
във блатото на собствената си трагедия –
превърнал искрената обич във елегия!