Стихът на времето

Беззвучен сън от черно-бели снимки.

Спомен за любов – дарявана на половинки.

Дъх на прах и тежък стар парфюм –

полъхът на минало от прашния ти трюм!

Изгнила страст, процедена през зъби,

споменът крещи, с писък на дузина луди!

Издъхваш всяка своя мисъл на талази,

от тази параноя превиваш се и лазиш

във блатото на собствената си трагедия –

превърнал искрената обич във елегия!