Jun 25, 2020, 2:19 PM

Стихът на времето

  Poetry
999 0 0

Беззвучен сън от черно-бели снимки.

Спомен за любов – дарявана на половинки.

Дъх на прах и тежък стар парфюм –

полъхът на минало от прашния ти трюм!

Изгнила страст, процедена през зъби,

споменът крещи, с писък на дузина луди!

Издъхваш всяка своя мисъл на талази,

от тази параноя превиваш се и лазиш

във блатото на собствената си трагедия –

превърнал искрената обич във елегия!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Добри Бонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...