2.01.2008 г., 9:03

Сто една прегради

1K 0 7

СТО ЕДНА ПРЕГРАДИ

Почувствах те

във пустотата

зад сто прегради,

издигнати от тебе

нарочно между нас.

 

Помилвах те

във тишината

през сто прегради,

премахнати от мене

в очакване на сто една.

 

Целунах те

със жар в устата

и сто прегради,

премахнати с молебен

ни сляха на мига.

 

 И любих те

във небесата

над сто прегради,

създадени от тебе

и чаках нова - сто една.

 

Загубих те

във тъмнината

на сто една прегради,

направени от тебе,

защо ли, не разбрах?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© СВЕТОСЛАВ БИЛЧЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...