Сто мига отчаяние...
* * *
сред хаоса, родени във покой,
и мислите - ранени колебания,
настръхват за пореден бой...
Но ти си тиха, гледаш ме смирено
и в тебе няма капка суета,
сърцето твое - наранено е,
но се усмихваш - въпреки това...
Гледаш ме и... някак мило,
прощаваш се със мен, без глас,
и няма по-голяма сила,
решена да застане между нас.
И реже ме жестока равносметка
и болките с разперени крила
издигат ледени решетки,
без обяснения и правила...
Понякога в живота идва "краят"
на всяко дело - намерения,
а този миг настъпи ли, аз зная,
в него не живеят вдъхновения...
Ако искаш да си идеш, си иди,
забрава болките ти да прегръща,
ако искаш да забравиш - забрави,
но знай... От края никой не се връща...
Животът научи ме една-едничка гадост
и вкара я във моето съзнание,
че от всеки миг на изживяна радост
раждат се сто мига отчаяние...
* * *
© Валентин Желязков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Понякога изпадам в едно такова състояние, при което едновременно изпитвам полюсни настроения - от една страна - яд, че не съм видяла нещо стойностно, и от друга, щастие, че все пак, макар и със закъснение, съм се докоснала до него! Поздравления за творбата!
-
всеки миг изживяна радост...
си струват и стоте мига отчаяние...
приятелю, радвам ти се от сърце и душа.. -
Страхотен стих
-
„Но ти си тиха, гледаш ме смирено,
и в тебе няма капка суета…”
а аз с възхита гледам те стаено
и питам „накъде сега?”...
Нещата от живота, описани по неповторим начин от Наполи! Много се радвам, че се появи, приятелю! Липсваше! -
ЧУДЕСНО!
-
Браво!!!
-
Убийствен финал на превъзходна творба!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Не изневеряваш на стила си на писане - всичко от сърцето.