Сто мига отчаяние...

Поезия » Любовна

1.5K 0 8

* * *

Застинали очи в мълчание

сред хаоса, родени във покой,

и мислите - ранени колебания,

настръхват за пореден бой...

Но ти си тиха, гледаш ме смирено

и в тебе няма капка суета,

сърцето твое - наранено е,

но се усмихваш - въпреки това...

Гледаш ме и... някак мило,

прощаваш се със мен, без глас,

и няма по-голяма сила,

решена да застане между нас.

И реже ме жестока равносметка

и болките с разперени крила

издигат ледени решетки,

без обяснения и правила...

Понякога в живота идва "краят"

на всяко дело - намерения,

а този миг настъпи ли, аз зная,

в него не живеят вдъхновения...

Ако искаш да си идеш, си иди,

забрава болките ти да прегръща,

ако искаш да забравиш - забрави,

но знай... От края никой не се връща...

Животът научи ме една-едничка гадост

и вкара я във моето съзнание,

че от всеки миг на изживяна радост

раждат се сто мига отчаяние...

* * *

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Anita765 (Ани Монева)

Вальо, радвам се да те " видя".

Не изневеряваш на стила си на писане - всичко от сърцето.

2013-01-17T19:56:26+02:00
toxin (Таня Донова)

Понякога изпадам в едно такова състояние, при което едновременно изпитвам полюсни настроения - от една страна - яд, че не съм видяла нещо стойностно, и от друга, щастие, че все пак, макар и със закъснение, съм се докоснала до него! Поздравления за творбата!

2013-01-07T21:23:50+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

всеки миг изживяна радост...
си струват и стоте мига отчаяние...
приятелю, радвам ти се от сърце и душа..

2012-10-21T09:47:01+03:00
natalia (Наталия Божилова)

Страхотен стих

2012-08-16T20:38:37+03:00
Индиана (Криси)

„Но ти си тиха, гледаш ме смирено,
и в тебе няма капка суета…”
а аз с възхита гледам те стаено
и питам „накъде сега?”...

Нещата от живота, описани по неповторим начин от Наполи! Много се радвам, че се появи, приятелю! Липсваше!

2012-06-26T23:35:39+03:00