28.11.2006 г., 18:51 ч.

Сто пъти 

  Поезия
987 0 22
Сто пъти горях,
превръщах се в пламък,
изгарях себе си
топях ледове.
Сто пъти болях,
блъсках се в камък,
но знаех, че нищо
не ще ме спре.
Сто пъти изричах,
виках: “Стига!”
и търсех още,
макар и да боли. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Нилсън Всички права запазени

Предложения
: ??:??