Сто пъти
Сто пъти горях,
превръщах се в пламък,
изгарях себе си
топях ледове.
Сто пъти болях,
блъсках се в камък,
но знаех, че нищо
не ще ме спре.
Сто пъти изричах,
виках: “Стига!”
и търсех още,
макар и да боли.
Сто пъти за теб
измислях име,
сякаш знаех,
че това си ти.
Сто пъти плаках,
бършех сълзите,
със изгрева
и отново аз проглеждах.
Сто пъти давах,
подарявах мечтите
и плахо към нови
се навеждах.
Сто пъти в окови
ми бяха ръцете,
а исках да докосвам,
да усещам теб.
Сто пъти кървях,
влачеха ме за нозете
и аз пълзях,
но винаги напред.
А исках само
силно да обичам,
не сто...
един единствен път.
Защо ли,
все към тебе тичам,
до края...
до последния си дъх?
© Людмила Нилсън All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ти си една от този сайт, която ме кара да приковавам поглед към стиховете, които пишеш и се открояваш с още други таланти от тук! Толкова ми харесва как пишеш, че ги препрочитам по няколко пъти! Поздрав и поклон!
-
Прекрасно пишеш!!!
-
Много много хубав стих!Търси своето шастие и пробягай последните сто метра за да го хванеш
-
Прекрасен е стиха ти Кити
и за сто по сто ще имаш сили.
От обич силни стават крилата ни,
и колко пътища така сме покорили.
Поздрав и усмивка мила. -
Много добро. Извинявам се предварително, но ще си позволя да го доизгладя, така както ми се струва, че ще е по-благозвучно!
Сто пъти горях
И превръщах се в пламък -
изгарях А В себе си
топях ледове,
сто пъти болях,
ОТ СБЛЪСЪЦИ С "камък",
но знаех, че нищо
не ще ДА ме спре.
Сто пъти изричах,
И виках АЗ “Стига”
НО търсех ТЕ още,
макар _ да боли,
сто пъти за тебЕ
измислях СИ име,
ТЪЙ сякаш СЪМ ЗНАЕЛА,
че това ЩЕ си ти.
Сто пъти АЗ плаках,
И бърШЕХ СЪЛЗИТЕ СИ,
А с изгрева СУТРИН
отново _ проглеждах,
сто пъти ТИ давах
И подарявах мечтите СИ -
ПРОТЯГАХ СЕ плахо към нови...
С НАДЕЖДА.
Сто пъти В окови
бяха РЪЦЕТЕ МИ,
а исках СЪС ДЛАНИ,
ТЕБ да усещам,
сто пъти кървяха,
в РАНИ нозете МИ
АЛА пълзях,
КЪМ СЪДБАТА НАСРЕЩА.
А исках ТЪЙ МАЛКО -
ОБИЧ ДА ИМАМ
не В сто РАЗДЕЛЕНА,
А единСТВЕНА...В път.
Защо ли СЕГА ТАКА УМОРЕНА
към тебе ВСЕ тичам,
до СЕТНИЯ дъх?
-
Оценявам всеки един ваш коментар! Благодаря ви
-
"Аз сто пъти от тебе се отрекох-
ти сто пъти се връщаше по-цял..."/цитат от мой текст/
Поздравления за чудесният текст,Кити! -
просто е - защото! хубав стих!
-
Изказала си го много силно, браво!
-
Комплименти и аплодисменти!
А той какво ли прави ти докато тичаш към него? -
Кити, наистина си написала прекрасно стихотворение!
-
Поздравявам те,мила!!!
-
Харесва ми, запомня се ! Браво, Кити !
-
А исках само
силно да обичам,
не сто...
един единствен път.
Защо ли,
все към тебе тичам,
до края...
до последния си дъх?
* * *
Страхотно! Докосващи думи! Браво, Кити!
-
Много силен стих, Кити!!! Поздрави!!!
-
Аз тичам срещу него да го пресрещна
-
Това е само докато овладееш изкуството да направиш така, че той да тича след теб (шегичка)Хубаво е!
-
Хубаво е Кити!
Поздравления! -
Много е хубаво! Поздрав!
-
Страхотно е!
-
Красиво!Никога не е късно да обичаш!Поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Караш ме да се изчервявам
Пиша за удоволствие и се радвам, че съм тук, защото намерих нови приятели!
Пожелавам ти и с теб това да се случи!
Успех