4.01.2009 г., 17:42 ч.

Сто пъти 

  Поезия » Любовна
1097 0 33

Сто пъти се преструвах,че обичам,

а пламък не докоснах ни веднъж,

сто пъти се заричах,че се вричам,

а не погалих истинския мъж.

 

Сто пъти си повтарях,че те има,

а устните отричаха това,

сто пъти исках да е вечна зима,

а идваше отново пролетта.

 

Сто пъти се затварях във тъмница,

а виждах необятна светлина,

сто пъти търсих снежната царица

за да прогони черната тъга.

 

Сто пъти си мечтах за ангел нежен,

а той е бил до мен във всеки миг

и в стотния живот ще ми е верен

дочуе ли пробудения вик.

 

© Наташа Басарова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??