Сто пъти
Сто пъти се преструвах,че обичам,
а пламък не докоснах ни веднъж,
сто пъти се заричах,че се вричам,
а не погалих истинския мъж.
Сто пъти си повтарях,че те има,
а устните отричаха това,
сто пъти исках да е вечна зима,
а идваше отново пролетта.
Сто пъти се затварях във тъмница,
а виждах необятна светлина,
сто пъти търсих снежната царица
за да прогони черната тъга.
Сто пъти си мечтах за ангел нежен,
а той е бил до мен във всеки миг
и в стотния живот ще ми е верен
дочуе ли пробудения вик.
© Наташа Басарова All rights reserved.
