9.06.2008 г., 5:56

Сто пъти

599 0 3

Сто пъти

 

Изпълнен съм със трепет

от твоето пристигане -

сто пъти

през прозореца поглеждам,

сто пъти

сърцето ми примира

и сякаш разсича го секира...

Чакам от път да се завърнеш,

изпълнена с обичта дълбока,

всички готова да прегърнеш

в прегръдката си силна и широка.

Жадни устни в твоите да впия,

сладостта да усетя на живота,

щастието си не ще да крия,

без да знаеш в себе си ти носиш

смисъла ми на живота!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...