На И.
Реката бърза към своята гибел,
денят стремглаво преследва нощта,
кръжащи птици небето раздират,
свирепа болка разкъсва гръдта...
Пътека тайна напред криволичи,
зад нея залез красив се взриви
и сто въпроса, ужасно различни,
след този взрив тишината роди...
Река, намерила своята гибел,
потъна кротко във морската шир...
След оня залез - пътека трънлива,
след нея обич и полет. И мир...
© Виолета Зашева Всички права запазени