Сто въпроса (посветено)
На И.
Реката бърза към своята гибел,
денят стремглаво преследва нощта,
кръжащи птици небето раздират,
свирепа болка разкъсва гръдта...
Пътека тайна напред криволичи,
зад нея залез красив се взриви
и сто въпроса, ужасно различни,
след този взрив тишината роди...
Река, намерила своята гибел,
потъна кротко във морската шир...
След оня залез - пътека трънлива,
след нея обич и полет. И мир...
© Виолета Зашева All rights reserved.