3.09.2007 г., 10:07 ч.

Сто звезди 

  Поезия
634 0 9
Не познавах любовта,
но копнях за нея аз.
Знаех само, че е тя
красота и луда страст.

Мислех си, че е звезда
и поглеждах към небето,
но потъвах в самота -
нямаше я във сърцето.

Чаках всяка лятна нощ
и я търсех сред звездите,
но късмета ми тъй лош,
ме следеше по петите.

Бях отчаяна. И спрях
да мечтая. Но пък, ето,
две очи на мъж съзрях -
те ми стоплиха сърцето.

Плам запали в мене той
и направи ме щастлива
сякаш в миг един порой
от звезди във мен прелива.

Ето, вече две лета
радва ми с любов душата -
от небето сто звезди
той свали ми на земята.

© Цветелина Янкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??