Сто звезди
Не познавах любовта,
но копнях за нея аз.
Знаех само, че е тя
красота и луда страст.
Мислех си, че е звезда
и поглеждах към небето,
но потъвах в самота -
нямаше я във сърцето.
Чаках всяка лятна нощ
и я търсех сред звездите,
но късмета ми тъй лош,
ме следеше по петите.
Бях отчаяна. И спрях
да мечтая. Но пък, ето,
две очи на мъж съзрях -
те ми стоплиха сърцето.
Плам запали в мене той
и направи ме щастлива
сякаш в миг един порой
от звезди във мен прелива.
Ето, вече две лета
радва ми с любов душата -
от небето сто звезди
той свали ми на земята.
но копнях за нея аз.
Знаех само, че е тя
красота и луда страст.
Мислех си, че е звезда
и поглеждах към небето,
но потъвах в самота -
нямаше я във сърцето.
Чаках всяка лятна нощ
и я търсех сред звездите,
но късмета ми тъй лош,
ме следеше по петите.
Бях отчаяна. И спрях
да мечтая. Но пък, ето,
две очи на мъж съзрях -
те ми стоплиха сърцето.
Плам запали в мене той
и направи ме щастлива
сякаш в миг един порой
от звезди във мен прелива.
Ето, вече две лета
радва ми с любов душата -
от небето сто звезди
той свали ми на земята.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветелина Янкова Всички права запазени
